Варовият разтвор е чиста вар, свързващо вещество и пясък, като съвкупност. Твърде често общи строителни разтвори, направени от вар, цимент и пясък са неправилно наричани варов разтвор, просто защото те включват някакъв вид вар. Правилното име за такъв продукт е циментова замазка, мазилка цимент, вар или базирана циментова замазка. Добавянето на цимент драстично променя физически, механични и химични свойства на варта чрез намаляване на нейната еластичност, дишане (парните курсове) и устойчивост, както и промяна на цветопредаване. В интерес на истината, варта обикновено се добавя към цимента, за да се намалят тези свойства. Варовият разтвор е бил използван в продължение на хиляди години и е бил намерен непокътнат в състава на пирамидите, датиращи от 4000 години. Неговата издръжливост или дълголетие е ненадминато в сравнение с всеки съвременен материал, включително цимент гипс или "вар-базирани мазилки." Това се дължи на състава му (калциев карбонат или варовик), устойчивост на соли (без сулфат атака или алкални реакции силициев диоксид) , еластичност (намалява риска от напукване и наводненията), и дишане (водата не е в капан и позволява нейното елиминиране чрез обмен на парите). В днешния свят, когато най-накрая се реализира нашето влияние върху глобалното затопляне, използването на варов разтвор ще спести около 80% от CO2 в сравнение с използването на циментова замазка. Всяка година само в САЩ, екологично осъзнатите строителни компании дават по няколко милиона долара за CO2 оптимизация и умишлено избягват използването на продукти на основата на цимент.

Гасена вар

Гасена вар е тривиалното наименование, използвано в строителството, на калциевата основа или калциев дихидроксид. Тя е твърдо, бяло прахообразно вещество с йонен строеж. Малко разтворима във вода. Бистрият воден разтвор на калциевата основа се нарича варна вода, а сместа от варна вода и неразтворен калциев дихидроксид – варно мляко. При смесване на гасена вар, пясък и вода в съотношение приблизително 1:3:3 се получава гъста каша, която представлява най-известното свързващо вещество в строителството, наречено хоросан. На въздуха хоросанът се втвърдява до образуване на калциев карбонат. Този процес е известен като “карбонатизиране на варната вода”. Карбонатът споява песъчинките от хоросана и го превръща в твърда маса, която свързва строителния материал (тухли, камъни) в едно здраво твърдо цяло. Гасената вар се използва в домакинството. За да не се разкашкат плодовете при варенето на сладка, за няколко часа се потапят във варно мляко. В кожарството се използва за отстраняване на вълната от овчи кожи.

Любопитно!!!

Варовикът е основната съставка, която присъства в мрамор, калцит, креда, миди, както и много други calciferous вещества. Варовикът е химически, калциев карбонат (CaCO ₃). Ако се загрява на високи температури калциев карбонат се изкарват, като калциев оксид (CaO), известен още като негасена вар. Калциев оксид, в съчетание с вода произвежда калциев хидроксид (Ca (OH) ₂), наречена хидратна вар или "гасена вар". Исторически Калциев хидроксид се използва по много начини, някои от които с много ранен произход. Примери за това са епилацията, кал и замазка, в обработка на царевица, и при обработката на захарна тръстика. При лечение Отстраняването на козината от кожи често се осъществява с вар, която се разхлабва на основата на космените фоликули и сероводород, което хидролизира амино групи на глутамин и аспарагин. Обработка на царевица към формуляр Nixtamal Сухи области на царевицата се сваряват и след това се напояват с вода, която съдържа гасена вар. Това представлява MASA, която след това се използва за питки. Тази смес се използва от индианците и в латинското готвене, и подобрява вкуса и хранителната стойност на обработените царевица. захарна тръстика Гасена вар се използва за почистване на сок от захарна тръстика преди да се смеси с гъст сироп.

Насоки за зидане

Носещите стени трябва да се зидат с плътни здрави тухли, а в редица случаи си струва с такива тухли да се изграждат и вътрешни преградни стени, защото те по-добре изолират шума в сравнение с решетъчните. За 1 м3 зидария са необходими около 400 единични тухли и около 280 л варов разтвор, а 1 м2 зид с дебелина 1/2 тухла се зида с 52 единични тухли. Тухлите се свързват помежду си с варов разтвор. Той се приготвя от гасена вар, пясък и вода. Необходимо е да се знае, че гасената вар се втвърдява само когато е в контакт с въздуха, и затова с варов разтвор не бива да се зидат дебели каменни зидове или основи, които се намират под вода. Важно е варта и пясъкът предварително да се измерят , за да не се обърка пропорцията. За обикновена зидария се използва разтвор от варова каша или вар на прах и пясък в обемно съотношение 1:3-4. За да нямате впоследствие неприятности с камъчетата в разтвора, пясъкът трябва да се пресее през сито с големина на отворите 4-5 мм. За по-голяма здравина към варовия разтвор може да се добави и цимент в съотношение цимент, вар, пясък 1:2:8 или 1:1:6. Преди да започне зидането, трябва да се извърши необходимата подготовка. Строителната площадка се разчиства, съдът с варовия разтвор се поставя на около половин метър от изгражданият зид от дясната страна на работещия; на същото разстояние, но отляво се подреждат тухлите. Необходимите инструменти се поставят на удобно място, така че да са под ръка. Когато височината на зида надхвърли 1 м, трябва да се направи подходящо скеле. Основата, върху която ще се изгражда тухленият зид, трябва да бъде равна и хоризонтална. Най-напред се определя местоположението на двете крайни тухли на зида и те се поставят на местата си върху слой варов разтвор. Помежду им се опъва канап, разстила се варов разтвор и се нареждат останалите тухли в реда. При опъването на канапа трябва да се спазват две правила. Канапът се опъва на равнището на горния челен ръб на тухлите; между него и тухлите се оставя разстояние около 2 мм, така че той да не се допира до тях. Съществуват различни приспособления за опъване на канапа, но при непрофесионални условия това става най-лесно на два гвоздея. В повечето случаи редът не може да завърши с цялата тухла, която е поставена първоначално. Спазва се изискването на тухлените връзки и местоположението на крайните тухли да се определя точно с отвес. Този начин е малко по-бавен, но е по-сигурен и затова е по-подходящ за любители. Хоризонталността на редовете се проверява с нивелир, а вертикалността на зида и местоположението на крайните тухли – с отвес. Важно е вертикалната фуга между тухлите също да се запълва с разтвор, който да ги спои. Това се постига по един от следните начини: - Преди тухлата да се постави на мястото си, върху челото и откъм поставената вече тухла се нанася разтвор с мистрията. След това тухлата се поставя върху зида, като леко се раздвижва встрани и се почуква с чука или дръжката на мистрията, докато прилегне на мястото си; - Върху долния ред тухли се разстила по-дебел пласт варов разтвор и при поставянето на тухлата с челото й се загребва част от разтвора, който се изтиква към поставената вече тухла; - Тухлите най-напред се наместват на местата си, а след това фугите помежду им се запълват с разтвор. Това става по-лесно, ако за целта в отделен съд се държи по-рядък разтвор. Този начин е най-лесен, но и най-бавен. Така се запълват оформените с летвички фуги между тухлите при фугирана зидария. За фугираната зидария се подбират здрави без повреди по лицевите повърхности декоративни тухли. Те трябва да се сортират и по дебелина, като в един ред всички тухли трябва да са еднакво дебели. Фугите между тухлите най-често се оформят с квадратни ленти със сечение 10х10 мм. Ако е необходимо с малка заострена мистрия фугите се попълват с разтвор, в който е добавен и цимент, и след това се изглаждат с фугач. Добре е разтворът за запълване да бъде приготвен с пясък, пресят през сито с големина на отворите 1.5 мм. Преди още да се е втвърдил разтворът, всички замърсявания по лицевите повърхности на тухлите трябва да се измият старателно, защото по-късно почистването е много трудно. Когато в стената ще има врата или прозорец, е необходимо да се остави съответният отвор. Трябва да се знае, че прозорците и вратите се означават с външните размери на техните каси. Строителният отвор трябва да бъде с 20 мм по-широк и по-висок от вратата или прозореца. Това изисква прецизно иззиждане на тухлите при постоянно контролиране с отвеса и нивелира. Зидането се облекчава значително и точността на отвора се гарантира, ако предварително се скове дъсчена рамка с размерите на нужния отвор. При подреждане на тухлите, за да стане зидът здрав, трябва да се спазва основното правило: Вертикалните фуги на два лежащи един на друг реда не бива да съвпадат, а трябва да се разминават с 1/4 или още по-добре с 1/2 тухла. Дебелината на вътрешните преградни стени е обикновено 1/2 тухла, т.е 12 см. Външните стени най-често са с дебелина цяла тухла (25 см), а при изискване за по-голяма топлоизолация на помещението или за по-голяма здравина на зида може да се постави тухла и половина – тогава дебелината на стената става вече 38 см. При съвременните топлоизолационни материали и носещи конструкции стени с такава дебелина се правят много рядко. При стени с дебелина 1/2 тухла се използва надлъжна връзка. При нея тухлите от два съседни реда са разместени с 1/2 тухла една спрямо друга – ако един ред започва с цяла тухла, следващия ред трябва да започва с половин тухла. При стени с дебелина цяла тухла тухлите в два съседни реда се нареждат в единия надлъжно по две, а в другия – напречно. При нея надлъжните редове започват с 3/4 тухла. Друга възможност за изграждане на стена с дебелина цяла тухла е т. нар. кръстова връзка. При нея за разлика от блоковата връзка през ред съвпадат само вертикалните фуги на напречните редове, а вертикалните фуги на надлъжните редове съвпадат на всеки четвърти надлъжен ред. Това допълнително разместване на надлъжно разположените тухли придава по-голяма здравина на зида. Краищата на редовете се завършват в зависимост от дебелината на зида и разположението на тухлите. Когато стената прави чупка, правилно е двете й части да се иззиждат едновременно, за да може да се получи необходимото застъпване между тухлите. Едновременно с това трябва да се изграждат зидовете и при Т-образното свързване, което се получава най-често между външни зидове и вътрешни стени. Зидовете с четворни тухли (с дебелина 1 тухла) се зидат, като тухлите се подреждат легнали на широката си страна, така че в съседните редове те да се разминават една спрямо друга на разстояние 1/2 тухла – както при надлъжната връзка.

Европейските норми (EN), приети като Български държавен стандарт (БДС), отнасящи се до варта: Така например, БДС EN 459-1 е стандарт, който съдържа определения, спецификации и критерии за съответствие на строителната вар, употребявана като свързващо вещество за производство на строителни разтвори за вътрешни и външни зидарии и мазилки и за други строителни продукти. В него освен определенията за различните видове строителна вар и тяхната класификация, ще намерите и изискванията за химичните и физичните свойства за съответния вид вар. БДС EN 459-2 описва методите за изпитване на всички видове строителна вар: вземане на проби; химични анализи; физични изпитваия; якост на натиск; финост на смилане; обемопостоянство; време на свързване; водозадържаща способност; определяне съдържанието на въздух; обемна плътност; реакционна способност; свободна вода. Методите за оценката на съответствие за строителната вар с продуктовия стандарт EN 459-1 и декларацията за съответствие от производителя са описани в БДС EN 459-3. Този стандарт включва правилата за собствен контрол върху продукцията от производителя и мерките, които трябва да се вземат при несъответствие.

Замазка

При замазката, разтворът, който се приготвя, трябва да е изпълнен в съотношение 2:1 или 3:1 от пясък и цимент. Използва се за изравняване на подове, плотове под прозорци, плотове на балкони, стъпала или, общо казано, на всяка хоризонтална основа. Когато приготвяме варо-циментова мазилка, разтворът е изпълнен в съотношение 3:1 от пясък и вар, т.нар. варов разтвор. За да се постигне здравина на разтвора в него задължително се слага и цимент. Тогава се нарича варо-циментов разтвор. Съотношението тогава трябва да е 4:1:0.5, където 4 е пясъкът, 1 е варта, а 0.5 е циментът. Тук се увеличава съотношението на пясъка спрямо варта и цимента, за да не се получи твърде блажен разтвор, който да се напука впоследствие. Необходимите инструменти, с които трябва да разполага всеки, когато иска да направи лесно и правилно замазка или мазилка: 1. Мистрия, шпакла, баданарка, пердашка (голяма мазаческа маламашка), канчок, 2-3 кофи (пластмасови) или голям черен пластмасов леген, за да има къде да си бъркате разтвора. 2. Бормашина и бъркалка. 3. Най важните атрибути са хубав нивелир и алуминиев мастар. Мастарът, трябва да е с дължина около 2 м. Може да бъде и с размери 1.50, 1.80, 2.50 – преценете какъв ще ви е необходим. Най-добре е да имате с различни размери – един с размер 2.50 м, един 2.00 м и един от 1.50 м.

Производство на варов разтвор от Варомикс!

Баш майсторът...